КОЕ , е туй, милкоКлостов, КОЕТО, не спира да
  тиражира...едни и СЪЩИ. картинки, и ,папагалщини, от Запартока, и сие  ) 


/ето , един, умен, и хубав пост..от мен, Подарък ,за Неделя..Простете ми!!


... Леви и десни са се хванали за ръце и заедно изпълняват поръчката на Кремъл българската народност да бъде доведена до състояние за обезличаване на историческата памет. За това работят и историци от висш ранг. Безродието стана част от българската народопсихология в началото на ХХІ в. на голяма част от продажната интелигенция.

Кой е Ирник от "Именникът на българските владетели"?

Американският учен от руски призход Вернадски е убеден, утигурите на Ернак са българи. (G. Vernadsky. A History of Russia. Vol. 1, New Haven, 1943; vol. 2 - Kievan Russia, New Haven., 1948). Вернадски се основава на Стивън Рънсиман в заключението си, че Ернак (упоменат от Приск Панийски през 448 г. като трети син на Атила) и Ирник (от „Именника на българските владетели”), са едно и също лице.

И действително Рънсиман (Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 - 281.) има специално „Приложение ІІІ”, озаглавено „Ернак и Ирник”, където посочва, че това е една и съща личност. Третият син на Атила е от българския род Дуло. Значи и баща му Атила е от този български род!

 

25.10.2016 14:40 - Световната наука: третият син на Атила е българин!

автор: letopisec категория: История   
прочетен: 14470 коментари: 13 гласове:  8
последна промяна: 25.10.2016 15:47
 
          Още в началото на ХХ в. всички световни учени, между които и руския корифей Артамонов, посочват, че упоменатия в „Именникът на българските владетели“ Ирник е едно и също лице с третият син на Атила, чието име Ернак е посочено в летописа от V в. на Приск Тракиеца.

Ако сина е от династичния род Дуло, от който са Кубрат и Аспарух, както е посочено в „Именникът…“, тогава е очевидно и чак очевадно, че и баща му Атила е от българския род Дуло (?).


 

Обаче, ако Атила е от рода Дуло, ще се окаже, че късно-античната Хунска империя (375-469), е всъщност част от старата българска история. Ето защо започва да се работи в една нелепа посока, само и само Атила да не е българин. Пише се от всички съветски учени, че е унгарец. Разправят се басни – майката на Ернак била българка, ето защо не Атила, а само Ернак е българин. Представяте ли си какви глупости? Ние да не сме евреи – като майката е българка и сина е българин. Целта, преследвана от московските учени, е българите да нямат славна история, да са сляпа нация, която да повтаря, че е нация славянска и нищо друго.

Така Москва целенасочено смачква българския етнос, особено през ХХ в., когато създаде „татарска нация“ и „македонска нация“. Днес Кремъл продължава да се опитва с мръсни пръсти да пипа българската стара история и създаде „тракийска нация“. Тракедонизмът се прокарва от кандидант-президента Пасков и субекта Павел Серафимов-Спароток. Това става днес, пред погледа на всички нета е оцапан и окалян целия с тракедонизъм, който нагло проповядва „македонизъм с тракийско лице“ и пишман демократи като Даниела Горчева също работят за каузата, която окончателно да инвалидизира българската памет.

 

панассеЙното Дрънкало,мисли, да изкопира, поне.2/3 от Нета,за
да го забележи, белки..някой, на дрти години..

изтървало..влака, ама, отдавна, мн..отдавнаа..

ето, тук, съм и аз, пар4е..Историчка :)) като..панасеЙната Латерна..

ето, тук, прочетете и моят приятел, добродан..

запитах го вчера, Защо така, все, в Киев, се замесват..
най най Големите полит. истор ..
интриги..

ще ви дам и отговора, търся гоо..)

Кий, Щек и ХОРИВ.

Другое дело «Щек, Хорив и сестра их Лыбедь». Происхождение этих имен приписывают более позднему времени. Возможно, речь может идти о периоде, когда в Киев (VIII в.) вошли хазары. Именно тогда Киев стал Гаонатом – духовной академией иудаизма. Творение Киева, как второго Иерусалима, точнее по его библейскому образу, возможно и стало поводом к называнию одной из киевских гор Хоривом, а другой Щеком (в память о превращении жезла в змия). Само название Киев, могло восприниматься как знак, подсказка, указание свыше. Жезл, посох – символ, знамение. Со временем, гора Хорив превратилась в Хоривицу, Щек в Щекавицу, а река Лыбидь дала имя сестре трех основателей города.

Най-правилното прочитане на топонима Киев е Дом на Бога. Не е през иврит. Никой евреин не би се нарекъл Кий или Щеке, а Хорив и Синай често са заменяни в някои от "светите книги".
Може би прословутата обетована земя не е била точно днешния Израел или просто някой си е харесал киевщината и я е нарекъл така въпросната планина (хълм) по хазарско време.
Мира не им дава и сън не могат да спят заради тая Хазария, горките равини :):):).
Е, там някъде сме и ние. Още в началото.
Кий и Щек са думи от тюркски език.
Любопитна информация тук:

https://outdoorukraine.com/ru/a/129/

При необходимост мога да дам доста точна етимология на "кий" и "шчек".

краси, страхотен коментар, по Хубав, и от..предният..
аз, пиша, много, и за ''разни работи'', и не мога, веднага, да ти
давам отговори,но, затова, пък..слагам Постинг )


Най-правилното прочитане на топонима Киев е Дом на Бога. Не е през иврит. Никой евреин не би се нарекъл Кий или Щеке, а Хорив и Синай често са заменяни в някои от "светите книги".
Може би прословутата обетована земя не е била точно днешния Израел или просто някой си е харесал киевщината и я е нарекъл така въпросната планина (хълм) по хазарско време.
Мира не им дава и сън не могат да спят заради тая Хазария, горките равини :):):).
Е, там някъде сме и ние. Още в началото.
Кий и Щек са думи от тюркски език.
Любопитна информация тук:

https://outdoorukraine/ru/a/129/

сега разбирам защо гърците са изобразили сатирите си с кози крака и рога, свирещи на флейта. Мисля, че са имали предвид плодовете на любовта на "траките" и добитъка, който са отглеждали преди 800 000 години :):):):):) по "нашите земи" :).

имаме..фреквенция, с теб, нали, и ти, си..
квантов воИн..


.....

при необходимост мога да дам доста точна етимология на "кий" и "шчек".

[quote=dobrodan]сега разбирам защо гърците са изобразили сатирите си с кози крака и рога, свирещи на флейта. Мисля, че са имали предвид плодовете на любовта на "траките" и добитъка, който са отглеждали преди 800 000 години :):):):):) по "нашите земи" :).

Любопитно е и съобщението на С. Н. Креймър: "Четвъртото съзидателно божество е била богинята-майка Нинхурсаг, известна и под името Нинмах (Високата госпожа). В по-древни времена тя се ползвала с още по-голяма почит, името й в различните списъци на богове често е поставяно пред това на Енки. Има основание да предполагаме, че преди тя е наричана Ки (Земя) и е смятана за съпруга на Ан (Небето), и че тези две божества са породили всички останали богове.
В тази връзка искам да напомня още веднъж за ногайското Ки + Ие (буквално Светиня, Божество, Стопанин), тази дума основно е свързвана с погребенията и съкровищата в земята, следователно можем да допуснем, че неин архетип е не нещо друго, а шумерският бог на земята Ки.
Следвайки О. Сулейменов (като отново не дават препратки към неговата работа), много учени-тюрколози обясняват загадъчното име на древноруския град Киев с тюркската дума киеу (в) - зет.
Отдавна се съмнявам в правоподобността на такова тълкуване. Така са могли да го нарекат тюрките, берендеите, черните калпаци, половците, но защо древноруското население би нарекло столицата си Град на Зетьовете (естествено, двуезичното му население - тюрко-славянско, а може би и скандинавско).
Искам да предложа друго тълкуване: Ки + Ев (ногайското Светиня, тоест Божество + дом), Светият град, Градът с мощите. През ранното средновековие такова название напълно би устроило и християните-тюрки и християните-славяни. Ногайското название за църква е килсе, гръцкото - де клиссо; те също имат еднакъв корен Ки (светиня).
Етнонимът киян според нашата първоначална версия се състои от две думи: ки (божество) и ян (душа, създание), думата означава "божествено създание". Мисля, че това значение на етнонима не е случайно. Неговата божественост и царственост се подчертава във всички случаи, където го срещаме: "лес Киян" в "Слово о полку Игореве", Киян-Селджук в древния огузки епос, ногайският род киян, водещ началото си от епохата на хуните, българите, хазарите или печенегите.
Изглежда странно това, че в староруската литература жителите на Киев са наречени кияни. В "Повестю временньiх лет" четем, че «кияне слются къ Володимеру», също така «Мстислава из Тьмутороканя Кыеву и прияще его кыяне». Макар на друго място древните летописци да съобщават как «и людье кыевстии прибъгоше Кыеву». В първия случай би било правилно да напишат «кыявяне» или пък във втория случай, «людье кыястии». Разбира се, това могат да са граматични отклонения или волности в правописа. Може би все пак в изписването "кияне" да се подчертава отношението на гражданите не към името на град Киев, а към основателя на столицата, Кий? Кияне - това са хората на Кий, представители на техния род и потомците им. (Следва впрочем да отбележим, че с такава чест не е удостоена нито една друга легендарна личност от град Киев, а там са живяли немалко славни и известни князе).
Всъщност, дали нямаме работа с царския род Киян? По време на написването на "Повест за отминалите времена" историята на Киев е останала някъде в дълбоката древност. В преданията се говори, че Киев е основан по времето на Велика Хазария. Градът плащал данък на хазарския хакан. Напълно вероятно е да са го основали самите хазари. Намек за това виждаме в мъгливата легенда за основаване на столицата. Киев бил основан от "живеещите в полето особи" - братята Кий, Щек, Хорив и сестра им Либед. Освен женското име останалите съвсем не са характерни за поляните (да не се бърка с поляна, става дума за живеещи в полята "славянски" племена; б. м.), предци на украинците и поляците. Главният в списъка, Кий, чието име получил градът, бил превозвач по река Днепър, а родът му живеел на възвишение, което наричали Боричев (от Бури-чай, дославянското име на Днепър, б. м.). Вторият брат Щек живеел на хълм, който по време на написването на повестта (XII век) носел името Щековица, третият брат Хорив живеел на трети хълм, който нарекли на него - Хоровица.
Имената на основателите на Киев рязко контрастират с тези от староруската традиция. Главното е, че те никога повече не се повтарят в историята на Древната Рус.
Не са само имената. Не е изключено да имаме работа с някаква легенда от тюркски произход. Имената Кий, Щек, Хорив и дори калкираното Либед носят смислово натоварване. Смисълът на думата ки вече обяснихме. Интересно е, че тази дума е дала наименование не само на града, но и на гората, както и на рекичката близо до града - Киян. Името Щек води корените си от такива разгледани в тази книга имена като Чек, Чак, Сек, Сак, чиято етимология се съотнася с думите камшик, наказание, съдия. Един от синовете на Ногай носел името Джеке (или Шеке). В руските исторически документи е известен феодал на име Чека. Името Хорив се състои от две части: хор (победа, победител) и ев (дом, род).
Поразително е и това, че и в староруското предание, и в топонимиката е изобразен пълният набор от знаковите фигури от легендите за царския произход. Преданието разказва, че Кий се установил на хълма, където е излазът Боричев. Бори е тюркско название на вълка. Може би в случая се има предвид небесният вълк, представян във всички хански родословия на тюрките. Макар ролята на сестрата на основателите на града да е неясна, името Лебед почти винаги присъства в ханските родословия.
В историята Киев е майката на руските градове (защо майка, а не баща? - И. К.), но този град е имал огромно значение и за нашите предци. Не е случайно, че е запазено още едно тюркско название на града: Манги-керман, Вечният град (при Рашид-ад-дин - Магрокерман). Това означава, че за западните тюрки Киев е бил това, което Рим, вечният град, е бил за жителите на Европа. Това е можело да се случи по времето на Велика Хазария и е било свързано с разпространението на монотеистичните религии в тази държава. Тенгрианите, по силата на своята веротърпимост допуснали разпространението и на християнството, и на мюсюлманството, след това били подложени на преследване и намирали убежище в покрайнините на каганата. Тогава бил създаден Домът на Кий, Домът на Божеството, Домът на Светинята - Ки Ев.

то втората част бет в иврит означава "дом, къща", а например в казахски език "бет" означава лице (не за пръв път срещам еднакво звучащи думи в двата езика, значението винаги е някак си "около", близко, сходно, но не съвсем същото :):):).
Льiбидь спокойно може да се разглежда като "великото лице" или "великият дом" :):).
Докато за другите две имена съм сигурен, то тук не мога да гарантирам изцяло за достоверен превод. Все пак, нека не забравяме че "латинската" албедо също означава "отражение", но... няма никакви сведения латини да са създавали Киев :):):), а относно латинския език - ;):):), да не се повтарям:).

В историята Киев е майката на руските градове (защо майка, а не баща? - И. К.), но този град е имал огромно значение и за нашите предци. Не е случайно, че е запазено още едно тюркско название на града: Манги-керман, Вечният град (при Рашид-ад-дин - Магрокерман). Това означава, че за западните тюрки Киев е бил това, което Рим, вечният град, е бил за жителите на Европа. Това е можело да се случи по времето на Велика Хазария и е било свързано с разпространението на монотеистичните религии в тази държава. Тенгрианите, по силата на своята веротърпимост допуснали разпространението и на християнството, и на мюсюлманството, след това били подложени на преследване и намирали убежище в покрайнините на каганата. Тогава бил създаден Домът на Кий, Домът на Божеството, Домът на Светинята - Ки Ев.